Левски ртк

От Оксипедия
Направо към: навигация, търсене
(тази страница се отнася до отбора по футбол от България и няма нищо общо с личността Васил Левски)


Левски РТК ("Левски ритни топка клуб") или "Само Левски, оле" е професионален (все още) футболен клуб от България. Клубът е базиран в Подуяне, София, област Шопландия. Носи и срами името на българския национален герой Васил Левски. Клубът е основан през 1914г. от млади ентусиасти. Те вече не са между живите и за свое щастие не могат да видят изявите му сега. Единствен президентът на Левски РТК адвокат Борат смята, че годината на основаването е различна от общоприетата. Той твърди, че документите са подправени и че клубът всъщност е възникнал още през 1814г., както и че Васил Левски е кръстен на него, а не обратното.

Ей богу, ние сме първите. Ъ-ъ, нямам предвид класирането. (адвокат Борат пред в-к "Овча мисъл", 2012г.)

Левски заедно с другия голям о(т)бор от София - Цирков сатирично-комичен ансамбъл (ЦСКА) - са най-подкрепяните и титулувани отбори в Българския с фенска маса от по 90-100 човека на о(т)бор. Понякога тези люде създават на клубовете и полицията проблеми поради високата си численост и склонност към пердаха. Левски играе домакинските си мачове на "Герена" (кодово наименование за "ракиен кладенец"). След последната реконструкция от 1999г. кладенецът побира около 25000 литра. През 2013г. едно от отделенията му бе взривено с цел да се ограничи злоупотребата с алкохол - по задължителните предписания, дадени от инспектор Иво Тонев. В резултат на това вместимостта в литри на съоръжението чувствително спадна, но консумацията на ракия в околността му се запази без изменения. Няма изгледи за скорошна промяна. Президент на Левски е споменатият вече адвокат Борат. Име на треньор няма да споменаваме, тъй като към момента на четене няма да е актуално. Оборът играе в сини фланелки, сини шорти и сини чорапи. Когато синият екип е за пране, играят в скандално жълто.

История[редактиране]

Или всички без Борат сме тъпаци, или Левски РТК действително е основан през 1914г. В първите десет години от своята история левскарите не са изиграли нито един мач, защото не са подозирали, че в България съществуват и други отбори (напр. Славия София, Ботев Пловдив и Владислав Варна). Както винаги, те и тогава са се мислели за единствени. По тази причина Левски пропуска първия държавен шампионат. После обаче отборът разбира и се включва в първенството. Това са блажени години за тях, тъй като ЦСКА още не е основан. Още с възникването си през 1948г. обаче този отбор започва да създава проблеми и да пречи на Левски, а в определени периоди тези от ЦСКА супер дразнят. В един такъв период за седем години нито един играч на Левски не успява да ритне топката в мач срещу ЦСКА. Този запек продължил до дебюта на едно момче от Витиня, Гунди, когато нещата се пооправили. По същото време от Австро-унгария пристигнал еленът Рудолф - с псевдонима Рудолф Витлачил. Витлачил здравата затлачил ЦСКА, а Гунди направо им пръснал шушоните. Това било през 1968г. За това клане на армейците левскарите говорят и до днес. Говорят, защото с незначителни изключения след това не могат да се похвалят с много хубави неща.

След доста години Левски събрал сили и отново заколил прасето. Това било през 1994г., когато синьото добиче премазало червеното със 7-1. В общи линии любимата тема за разговор на левскарите са тези два мача, като за тях нищо друго няма значение. Голяма част от феновете даже вярват, че отборът им никога не е губил мач от омразните им "червени боклуци" (което идва от присъщата за тях болестна липса на памет).

В последните години на Левски не му спори. Наблюдава се тревожна тенденция играчите му редовно да пропущат подарените им дузпи. Големите им звезди от последните 42 сезона са специалисти в пращането на топката навсякъде из орбитата, но не и в мрежата на врата - освен ако не е собствената. По тези и някои други причини в последните сезони левскарите основно пресмятат на колко точки са зад онези ужасни копелета от ЦСКА и зад нек'ви отскоро пръкнали се селяндури с кренвирши.

Параноя[редактиране]

Дали защото червеният цвят много им дразни зрението, левскарите често показват едно типично за тях качество - да виждат неща, които безпристрастните наблюдатели не виждат. И обратно, да не забелязват това, което всеки слепец ще види. Казано откровено, те наистина си вярват, че има световен заговор срещу тях. Всичко и всички имат една-едничка цел: да пречат на Левски, да съсипят Левски и съвършено да го унищожат. Именно с това може да се обясни раждането на ЦСКА: гадното червено отборче е създадено служебно (каквото и да значи това), получава титлите си служебно (как точно?) и функционира единствено за да пречи на Левски. Там, където ЦСКА не може, се намесват други фактори - най-често съдията (този гнусен педераст), Коза Ностра, Ложата на масоните и Негово величество Малшанса.

Кратък преглед на историческите събития е достатъчен да ни убеди, че Левски е спечелил всичките си купи заслужено и честно, защото е бил много по-добър от останалите и най-вече от червените боклуци. За сметка на това, всички трофеи на прасоците и другите тимове са резултат от корупция, див късмет и зверски балтии срещу левскарите. Ако футболното ръководство на България беше честно и нормално, отдавна да им е отнело трофеите... те са на Левски и на никой друг.

Признаците на трудно излечимата параноя се сумират най-добре от плаката в сектор Б с надпис "Сами срещу всички", докато в същото време официалната ложа гъмжи от политици и бизнесмени със сини шалчета.

Евролевски[редактиране]

Тук човек може много да пише и да се смее, но сега няма да разваляме Синята приказка. Европоходите на Евролевски винаги са се отличавали със своята Евроживописност. Доста често се оказват по-кратки от планираното. При всички положения обаче допринасят за побратимяването на отбора с много други добри момчета от най-различни държави и държавици. В последния четвърт век по тази линия Левски се побратими с Антверпен (и получи от европейската преса златен медал за благородство), Олимпия Любляна (толкова им хареса тази дружба, че след два сезона я повториха), Люцерн, Аалст (винаги е приятно да се завърнеш в добрата стара Белгия), Беверен (голяма любов към белгийците имат тези хора), Тампере (и тук пере, ако трябва да сме честни), Бате Бойко Борисов (шедьовър), Жилина (още по-голям шедьовър)и др. През 2013г. Евролевски реши, че континентът вече тесен за неговия талант е и пренесе славата си в Азия. Иртиш от Казахстан стана поредния побратимен тимец. Оттогава Евролевски е в заслужена Европочивка.

Около 2006г. Левски РТК реши временно да зареже политиката си на дружелюбен и забавен отбор и да се намърда неканен на трапезата на богатите, известна като УЕФА Шампионска лига. Това не свърши много добре, понеже големите не обичат да споделят храната си с дръгливи, крастави теленца. В случая телето бе набутано в клетка с мощен британски лъв, свиреп испански бик и як немски вол. Понеже събитията се развиха през есента, работата стана известна като "Седемнадесет мига от есента", където броят на посочените мигове съответства на броя пропуснати топки в мрежата на Евролевски. Не е случайно, че оттогава на Евролевски не му се е отварял път нито към Барселона, нито към Лондон. Но пък хората си държат на представката "Евро".

Понякога името на отбора се изписва и сочи като "Евроидиот", но то не се приема и се оспорва яростно от неговите фенове. Дали заради пословичната им неспособност да виждат очевидни неща, или заради също пословичната липса на хумор при тях - трудно е да се каже.

Куртоазия[редактиране]

Справедливостта изисква да признаем следните факти относно великия "само Левски, оле":

  • те са неоспоримият "отбор на народа";
  • независимо от горното, те са "сами срещу всички";
  • "Левски е силен, когато е цивилен" - явно някога по устав са ги карали да играят по униформи;
  • Гунди е по-добър от Кюрда;
  • Гонзо е петнадесет пъти по-добър от Бербатов, тъй като има с 15 гола повече от него във Вечното дерби;
  • никой друг няма повече втори места в историята, което може да означава само едно: "и преди, и сега ЦСКА е мафия";
  • безусловно верен довод, формулиран от покойния коментатор и приживе техен фен Николай Колев-Мичмана: "Щом дузпата е за Левски, значи я има".

Привърженици[редактиране]

Привържениците са също така велики, както и самия отбор. Общото между тях е, че изпитват трудности да произнесат звука "л" и вместо него си служат с "у". Славят се преди всичко със своето постоянство и упоритост в скандиранията. Така например едно проучване установи, че любимата им и най-често употребявана фраза в техния живот гласи:

само Уефски, оуе

Те скандират това винаги, когато отборът им води и понякога, когато резултатът е равен. Когато любимият им "Уефски" губи те псуват и освиркват със същото усърдие и постоянство. Проучването доказа, че през последните двадесет години на "Герена" 38 500 пъти е звучал възгласът "само Уефски, оуе", а 227 600 пъти е употребявана думата "майка" или нейни разновидности. В процентно съотношение, в 34% от случаите се е касаело за майки на противникови футболисти, в 30% - за майки на главни съдии и тъч рефери, в 21% - за майки на собствени футболисти и по-конкретно за майката на треньора на Левски, а в останалите случаи - абстрактно спрямо майките по света по принцип.

Пак същото проучване доказа, че за последните двадесет години други изразни средства освен посочените по-горе не са употребявани. Главният фен клуб за София и Перник очаквано се нарича "Само Уефски". Негова алтернатива е другият фен клуб, "Уефски, оуе". Понякога членовете на "Само Уефски" и "Уефски, оуе" се бият помежду си, за да използват с това възможността да употребят любимите си фрази и извън "Герена". В провинцията феновете са организирани по места, както следва: "Уефски-Майна" в Пловдив, "Уефски-Цаца" във Варна, "Уефски-Уом" в Лом, "Уефски-Уефски" в Левски и т.н. - все на същия принцип.

Уегендарни играчи[редактиране]

Правим само уточнението, че са легендарни не по света, а в очите на местните фенове (наричат ги "сини уегенди"), което, разбира се, е далеч по-важно и достоверно:

* Гибона: познат още като "Радостта на народа". Наистина добър във времена, когато футболът беше игра за истински мъже. Пробивите му по крилата будеха възхита и у феновете на други отбори. Мен също много ме кефеха. Впоследствие замени пробивите по крилата с пробиви по кръчмите, в което също бе успешен.

* Педераско Сираков-Раев: на терена много добър играч с глава, в живота за съжаление далеч не толкова добър играч с глава. Постепенно се изпокара с всичко живо, което ходи на два крака. В момента представлява застаряващ надут пуяк, гледащ надменно около себе си и бълващ отровни слова и изпарения от пурата си. Май на все по-малко хора им дреме за него.

* Гонзо: инженер. Специалността му е вътрешността на топчето за пинг-понг, а дипломата му е от Русенския академичен крайдунавски институт за ядрена токсикология и алкохол (РАКИЯТА). Никой друг левскар не е вкарвал толкова много голове на ЦСКА, поради което инженера е от най-значимите клубни уегенди. Иначе за цяла петилетка кариера в чужбина вкара общо три гола: един в приятелски мач, един на тренировка и един автогол.

* Топчо, Бобчо, Кончо и Мечо: главните герои от Европоходите. Пишем ги всичките в едно, тъй като никой не може да определи с точност кой на какъв пост играеше в схемата на "правилния футбол", родена и приложена от големия специалист и тогавашен треньор на Левски РТК - Мауриньо от Хасково.

* Мауриньо от Хасково: или Мърьо Правилния. Преди да стане треньор бе известен играч. Известен със скоростта си. Иначе е приятен човек, но всяка средно възрастна костенурка приличаше на шампион по спринт в сравнение с него. Пренесе това си качество и на отбора, който ръководеше. Мачовете на неговия Левски продължаваха по пет часа и половина.

* Бижутера: наскоро пратиха експедиция на Луната, та да съберат топките, които бе пратил там по време на знаменитата си кариера. Не е лошо момче, но улучването на вратата не бе силната му страна - правеше го по веднъж на всяка високосна година.

Други работи[редактиране]

Тук е мястото да кажем, че Левски е отборът, измислил и въвел тактиката на "правилния футбол". Много са горди от това, тъй като смятат, че и те са дали нещо на света. В какво се състои тази тактика? Ами обърнаха гръб на класическите схеми за Левски, които предвиждаха неспирно ритане на топката към главата на централния нападател (обикновено Сираков-Раев, а в по-късни години Гонзо) и разчитане на лактите на последния или актьорското му майсторство в наказателното поле на противника. Вместо това, тактиката на правилния футбол предложи много по-интелигентен подход. Ако случайно съотборник те намери с точен пас, спри топката, почини си и се огледай, а ако още се затрудняваш, погледни си компаса. След това съобрази обстановката и подай на най-близкия си съиграч. Ако той е на повече от 20 метра от теб не прави опит да подаваш, защото е много трудно, а избоцай топката с все сила в тъч. Това дава възможност на отбора да се организира и да застане правилно. С тази тактика и играейки изключително правилен футбол, Левски изкара 25 минути като гост на Барселона при резултат 0-0, преди да загуби с минималното 5-0 и дори вкара цял гол срещу Челси само за 180 минути футбол срещу тях. Статистиката отчете и рекордно висок коефициент успешни подавания - средно по 15 на мач, което за 90 минути, съгласете се, не е никак малко.

Други въпроси?[редактиране]

Науката все още не може да даде отговори на следните фундаментално значими въпроси, касаещи битието на Левски РТК и небитието, което обитават феновете му:

- Защо името на такъв веуик и уегендарен отбор не говори нищо на хората западно от Адриатическо море?

- Защо клубът сменя по-често играчите си, отколкото привържениците му бельото си?

- Ще разберат ли някога, че играта не е въпрос на шанс, а на умения?

- Ще доживеем ли да ги видим освободени от своята надменност и усещане за превъзходство над останалите?