Либия

От Оксипедия
Направо към: навигация, търсене
Официалното знаме на Либия. Така горе-долу изглежда от птичи поглед.

Великата либийско-арабска джамахирия, покрита с огромно Зелено петно (джамахирия отначава мармалад от камби на местния език), по-известна само като Либия по неизвестни причини, е голяма и много красива държава в Северна Африка, разположена в съседство с великата нация на Ебипет. Най-известна е с това, че е изцяло порита с огромно зелено петно, отразено и в официалното ѝ знаме, което е чисто зелено, получено в резултат на трагична експлозия в завод за производство на мармалад от камби по време на римското валадичество над страната (съдбата ѝ подобна на множество народи, попаднали в злите ръце на тези идиоти).

В момента страната е управлявана от диктатор на име Муамар Кадафи (много по-възрастен брат-близнак на румънския си колега Мармалад Картофи). Сега тече революция на духовете от бутилки (известни и като джинове) в страната, която се стреми към свалянето на Кадафи и изчистването на огромното зелено петно веднъж завинаги.

История[редактиране]

Древност[редактиране]

Муамарус Кадафус - ебипетска рисунка

Либия се създадена от Муамарус Кадафус около 9000 г. преди раждането на първият комунист - Исус Христос и още повече преди раждането на първият капиталист - пророка Мохамед чрез заменки на горски площи. Явно не е разбирал от икономика, щом е заменил ценния дървен материал с пустиня. Ебипетският фараон Рамзес II (явно все пак Кадафус е имал завидно дълголетие, това се случва около 1700 г. пр.Хр.) го описва като "глупава свиня, която се прави на бог" върху един от своите обелиски. Режимът на Кадафус свършва неизвестно кога, но със сигурност е преди завладяването на страната от злите римляни.

Римляните идват на либийска земя през 200 г. пр.Хр. и що да видят - в страната се разпорежда канибал, който не яде хора, на име Ханибал. Те го издебват, докато ходи по нужда, и го елиминират. Завоевателите намират потенциал в сухата пустиня за отглеждане на камби - вид драгоценни сладки чушки. Те построяват доста заводи за мармалад от камби, но експлозия в един от тях, причинила пълното оплескване на поне хиляда либийци, оставя непоправимо зелено петно върху страната, ги прогонва от страната и Либия отново е свободна. След това е принудена са не много кратко да приеме властта на съседен Тунис, който поради същата причина е изцяло залян от червено петно от ягодов мармалад. Затова в самия северозападен крайчец на Либия има малко червено петънце, което определено е по-вкусно от зелената маса около него.

Арабите и тем подобни[редактиране]

Арабите идват на либийска земя през 8-ми век и веднага се зарибяват към мармалада от камби, който страна предлага в изобилие (имали са странно усещане за вкус). Те донасят исляма и построяват в страната огромни молове, наречени джамии, които са признак за икономическото развитие на страната в този период. С тях идват и джиновете, които открай време си са голям проблем за Либия. През 16 век великият османски султан Сюлейман Великолепни изнася огромни количества от камбовия мармалад за двореца си в Истанбул (друг е въпроса, че с него измазва стените на сараите си). После в Зелената земя пристигат италианците, които най-сетне дават свежи идеи на либийците каква да правят със собствения си камбов мармалад. Те измислят ястието капричоза, което включва спагети, мармалад, членестоноги, срещащи се из пустинява и разбира се не особено чист силициев диоксид.

Зелената революция[редактиране]

Джиновете планират така да изглежда Националната бутилка - бъдещият либийски парламент

След Втората световна война Либия си възвръща независимостта под властта на Нейно величество крал Идрис. Кадафи го намазва с мармалад от камби и го изпича, с което обявява Зелената революция. После намазва цялото знаме с мармалад и в този му вид го обявва за нов флаг - напълно зелен. Оттогава Либия е джамахирия, което означава мармалад от камби и е под деспотично и тиранично управление.

Джиновете не обичат мармалада от камби и призовават за изчистването на Зеленото петно. Вдъхновени от Революцията в Тунис, където Червеното петно бе почистено и разпределено в подземни складове, либийските джинове започнаха тежки военни действия, за да отстояват правата си.

Живот[редактиране]

Кадафи козирува на великия си благодетел Бате Бойко

Основата на икономиката на страната е продажбата на мармалад от камби. Той се готви по прастара рецепта, която се пази в строга държавна тайна (или по-скоро вече не се знае, мармалад не е правен от римско време). Либия е единственият производител на мармалад от камби в света.

Също така страната изнася пясък, паяци и други членестоноги и опашки на камили.

Всеки ден либиецът е длъжен да се моли на статуя на най-ценното на Кадафи пет пъти на ден.

Специалната терапия с камби на Муамар Кадафи намаля с 1/4 площта на цирея на Мао Дзедун, което му осигурява съюз с Китай. Камбите са и в оснмовата на възхода на Бойко Борисов.

Армията на Либия не се е развивала от римско време, но все па е сравнително модерна като за Африка. Поддържана е от Хамас, Хизбула и Ал Кайда. Либийците още не могат да управляват 12-те танка, които Мао изпраща в зна за благодарност за смаляването на цирея му.