Римски императори траки и други от днешните български земи

От Оксипедия
Направо към: навигация, търсене

Не един римски император произлиза от траките и днешните български земи. Юстиниан Велики в Aутентика пише “Tова е важно и всекиму известно, че ако някой спомене името Тракия, веднага щом думите излетят от устните му, слушащия осъзнава благододните качества на този народ – невероятна мъжественост и страховита войнственост, изпитани по всякакав начин на бойните полета. Tези качества са типични само за тях, те ги имат по рождени в кръвта си .’’

  • Квинтил (270) роден през 220 г. в Сирмиум, Панония. Приема властта след смъртта на брат си Клавдий II Готски. Управлява кратко преди сам да сложи край на живота си при приближаването на Дунавската армия, начело с Аврелиан.
  • Аврелиан (270 – 275) роден през 214 г. в Сирмиум. Възстановява териториалното единство на Римската империя, след разпадането и кризата ѝ в средата на III век.
  • Проб (276 – 282) роден през 232 г. в Сирмиум, Долна Панония. Според Аврелий Виктор „той имал големи познания във военното дело и можел да бъде наречен втори Ханибал, ако се вземе предвид умението му да закалява младежта и да намира различни занимания на войниците“. Последен представител на Войнишките императори с местен произход.
  • Констанций I Хлор (293 – 306) бащата на Константин Велики е роден в 250 г. в Мизия, Дардания, или в Илирик. Император от периода на Тетрархията.
  • Константин Велики (306 – 337) е роден в Мизия, в бъдещия за над хилядолете български град Ниш (Наисус) през 274 г. Император Юлиан Апостат, роднина на Константин, споменава, че е от тракийски произход. Той премества столицата от Рим първоначално в София, временно, и накрая я установява в тракийският град Бизантион на Босфора. Позовавайки се на Кодин, Г. Сотиров посочва, че Константин Велики построява освен нея и други четири града – Перстлаба, Плискуба, Констанция, и Дристра. Според Сотиров това са Преслав, Плиска, Констанца (Кюстенджа) и Силистра (Дуросторум, Дръстър). Провъзгласен за август от войските си в Британия през 306 г., той отстранява всички съперници за властта и управлява Римската империя (еднолично от 324 г.) до своята смърт през 337 г. Признат е за първия християнски римски император, а негова заслуга е налагането и спазването на Миланския едикт на толерантността през 313 г. (дословно копие на Сердикийския едикт на Галерий от 311 г.), с който се слага край на институционализираното преследване на християните в империята.
  • Максимин Дая (308 – 313) е роден през 270 г. в Гамзиград близо до днешния Зайчар, в тогавашната провинция Дакия Аврелиана тракиец, възкачил се на римския престол в периода на Тетрархията. Страбон в книга VII посочва, че Дая произлиза от дакиец.
  • Констанций II (337 – 361) вторият син на Константин Велики, роден в Сирмиум през 317 г. По-късните историци обикновено го считат за типичен византийски автократ, губещ се в сянката на Константин Велики, с качества и характер далеч по-незабележителни от тези на Юлиан Апостат.
  • Констант (337 – 350) третият син на Константин Велики, роден в Константинопол през 320 г. Загива в битка скоро след подялбата на империята през 337 г. и неговите земи стават владение на Константин II (император) – първородния син на Константин Велики.
  • Ветранион (350) е роден ок. 300 г. в Мизия римски император, управлявал едва няколко месеца.
  • Юлиан Апостат (Отстъпникът) (355 – 363) е роден в Константинопол през 331 или 332 г., племенник на Константин Велики, той също е свързан с тези земи. Спрял нашествието на германските племена и спасил Рим.
  • Маркиан (450 – 457) е роден ок 390 г. в Мизия или в Илирия. Започва военната си служба в днешния Пловдив (Филипопол), за да достигне до император на Източната империя.
  • Лъв Бесът или Лъв I Тракиец (457 – 474) е роден в Тракия ок. 401 г. и се издига от римските легиони до престола на император на Източната империя.
  • Юстин I (518 – 527) е тракиец, роден ок. 450 г. във Ведериана или Бедериана (дн. с.Бадар) в днешна Македония, след бърза кариера в римската армия става император в Константинопол и помага за възкачането на племенника си Юстиниан на престола.
  • Юстиниан Велики (527 – 565) е роден в 483 г. недалеч от Скопие – в Тауресиум или Теврезина (дн. с.Таор или Тавор), недалеч от родното място на чичо си Юстин. Дава на траките правото на самостоятелна църква. Той е строителят на базиликата Света София в Цариград през 537 г. и последният велик римски император.

Освен императори нашите земи дават и видни римски пълководци като роденият през 390 г. в Силистра (Дуросторум) Аеций, победителят на Атила, наречен последният римлянин; Аспар (р.400 г.) от гетски произход; Сабиниан Велики (ср. V век); Велизарий (р.505 г.) от Сапарева баня (Германея) – дясната ръка на Юстиниан Велики.